За ринопластиката и жертвите (в името) на красотата

BP for Next MM Capsule Collection SS14 MUA: Boyana Petrushevska Online store: next-mm.com  От доста време насам обмислях да включа в ...

BP for Next MM Capsule Collection SS14
MUA: Boyana Petrushevska
Online store: next-mm.com

 От доста време насам обмислях да включа в блога и темата за пластичните операции, тъй като при много момичета има черти, които трудно се коригират с помощта на грим. Освен че те могат да бъдат повод за ниско самочувствие или дори комплекси относно външния вид, също могат и да са причина за физическо неразположение, както например може да има затруднение в дишането при една изкривена носна преграда. Засягайки тази тема, не се обръщам към вас като бюти блогър, нито пък като медицинско лице, а като съвсем обикновен човек, подложил се на естетична корекция - в моя случай ринопластика

 Целта ми не е да ви окуражавам и вие да се подложите на такава интервенция, ако случайно не харесвате нослето си, нито пък да ви плаша с възможните рискове при такава операция, а по-скоро да ви разкажа на какви жертви са готови жените в името на красотата. И най-вече - необходимо ли е? Тъй като съм била доста дива като хлапе, моят нос беше чупен няколко пъти, в следствие на което изглеждаше просто покъртително. Няма да обяснявам колко подигравки съм отнесла в училище, да оставим настрана и факта, че същите хора, които са ми се подигравали, не приличаха на принцовете и принцесите от приказките. Научих обаче едно - добрият външен вид може да е плюс по пътя към успеха, но сам по себе си не представлява нищо, освен хубава опаковка. 

 Как реших да се подложа на тази операция - винаги съм искала да видя носа си в "нормален" вид, така че това не подлежеше на дискусия. Вече изминаха 2 години, откакто съм с новото носле, като цяло съм доволна от резултата (то всичко различно от онова "нещо", което беше на лицето ми, е по-хубаво), но на моменти се питам - толкова необходимо ли беше? Освен неестетичния вид имах и лек проблем с дишането, но докато не го констатираха при прегледа, не ми е създавал физически дискомфорт. Защо повдигам темата чак сега - ами вчера се блъснах в една врата и се уплаших да не би да съм си счупила отново носа, но не беше кой знае каква драма. Мислех си: "След всичко, което изтърпях в името на красотата, какво ще стане ако носът ми пак се изкриви?". Не че щеше да ме е яд за похарчените пари, просто ми беше интересно как бих постъпила, ако си счупя отново оперирания нос. 

 Познавам много жени, които имат желание или пък вече са се подложили на тази интервенция. Някои от тях нямаха кой знае каква нужда, тъй като носовете им в никакъв случай не изглеждаха зле и в старата си форма. Познавам и други, които пък се подлагат на всякакви други процедури, но не и на ринопластика, поради една или друга причина. Като цяло целия дискомфорт от операцията минава за около 10 дни, като до месец-два се възстановява и нормалното дишане, падат конци, намалят отоците и т.н., не е нещо страшно като преживяване. Лично на мен в момента ми прави по-силно впечатление не красивото и изписано лице, а едно добре поддържано тяло да речем, тъй като то е резултат от много труд и дисциплина. 

 И така, след около 3 часа ще бъда в студиото за грим, с контурирано лице, изписани очи и визуално уголемени устни. Сега си стоя рошава пред компютъра и се чудя: "Щях ли да стана бюти блогър, ако не се бях оперирала? Щях ли да имам смелостта отново да отида и да се запозная с настоящото ми гадже, ако изглеждах по стария начин?". Супер критична съм единствено към себе си. Защото що се отнася до околните, външният им вид изобщо не може да ми направи впечатление, ако в опаковката има Човек. Имам и такива познати, които повечето хора биха сметнали чисто и просто за отвратителни - с татуировки, пиърсинги, шарена коса и шантави дрехи. Повечето от тях обаче свирят уникално или рисуват невероятно, или пишат и умеят 1000 и сто неща, за които кифлите по дискотеките могат само да си мечтаят. Пак ме изби на размисли (за тези, които не са разбрали - по-активна съм в другия ми блог за живота от нещата - Two White Lines), но ако и вие се колебаете за този вид интервенция - питайте. Не съжалявам, че съм минала по този път, но лично за мен би било един вид утеха, ако знаех, че ще имам хъса и желанието да направя всичко, което съм постигнала до момента, дори и без перфектен нос.


Прочети още

3 коментара

  1. Браво, Боби! Страхотен пост, много ми хареса!
    Ще го покажа и на дъщеря ми, която се притеснява от ушите и чака момента, в който ще бъде достатъчно голяма, за да мислим реално какво правим.

    ОтговорИзтриване
  2. Плаша се. :) Имам голямо самочувствие - знам, че не съм съвършена нито в лице, нито в тяло, но си се харесвам достатъчно и мога да се приема с тези дребни несъвършенства и не ми минава през ум да ги поправям с пластична операция. Това съм аз, уникалния ми нос, уши, уста, гърди и т.н. Не искам да съм поредното Барби по калъпа на някой пластичен хирург. Обаче не знам какво ще стане като почна да остарявам и да губя сегашния си външен вид, като се появят бръчки и като ми провисне кожата. Сигурно ще искам да притичам до естетичната клиника.

    ОтговорИзтриване
  3. Дори не е и много точно да се наричат несъвършенства - през различните епохи толкова са се изменяли идеалите за красота, че след 10 години сегашните "красавици" ще изглеждат буквално комично. Носът например много променя физиономията и при мен определено имаше нужда, но да се изменят всякакви други дребни черти, само и само човек да се впише в нечии представи за добър външен вид - не е ок. На мен лично много по-силно впечатление ми прави нестандартната красота.

    ОтговорИзтриване

Flickr Images